Слънцето, момче!

_DSC4798

МАНДЖА С ГРОЗДЕ – ТАКА ЗВУЧИ, ДОКАТО НЕ СТЕ ОПИТАЛИ ШОПСКА САЛАТА С ФИЗАЛИС И БАСЕЛА, АКОМПАНИРАНА АНСАМБЛОВО ОТ ЛЮТА РАКИЯ И ПЛОДЧЕТА ГОДЖИ БЕРИ ЗА ДЕСЕРТ. КАКВО ДА СЕ ПРАВИ, ТОВА Е НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ САЛАТА. ТОЧНО ТОЛКОВА РАЗЛИЧНО, КОЛКОТО СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИТЕ СИ И ИДВАЩОТО ПОКОЛЕНИЕ ФЕРМЕРИ, КОЕТО ТЪРСИ БАЛАНСА МЕЖДУ ТРАДИЦИИТЕ И БЪДЕЩЕТО.

Слънцето прежуря, насъбрало енергия като за цялото закъсняло лято. След 2126-ото плодче става леко изнервящо. Миниатюрните червени перлички твърде бавно пълнят и без това малката кутийка в ръката ми. По трудния начин започвам да разбирам защо годжи бери в биомагазина е толкова скъпо – явно дори на търпеливите азиатци им идва в повече монотонното защипване между палец и показалец на хиляди червени енергийни пиратки.
Двамата млади хора до мен обаче явно нямат този проблем. Търпеливо и искрено усмихнати събират зрънцата годжи бери. Не от плантацията в някой далечен азиатски субтропик, а от нивата в мездренското село Лик. Нормално е да са усмихнати. Тина и кумът й Миро сами са избрали да търсят тук вкуса на живота; корените и бъдещето си, а не на последно място, истинската храна. „Нямат ли си офис и компютри тия хора?“ Ами, имали са си и са се отказали от тях. За да се обърнат към слънцето, създавайки преди година фермата „Версол“. Питам го за произхода на името, а Миро вдига рамене – „сол“ идва от слънцето, а другото… просто звучи красиво. Е, аз ще тълкувам като производно на „вяра“. Например: вяра в бъдещето.

Статия:  Списание ОСЕМ 

Виж цялата статия